„ВЕЧЕР”
Константин Аристархович Большаков (1895-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕР
На Ю. А. Егерт
В твоите длани, безмълвно сърце, тази вечер отдавам.
С морна походка трамваят към залезен запад
гъвкава шия в дъга не възнася с печално упорство.
Свойта уста под дъгата фенер белоснежно озъбва.
Вечер – наконтил се франт в не-небрежно измачкана шапка –
броди лениво сама по притихналите тротоари,
лятото, сякаш безценен часовник е, тихо тиктака
през строгия джоб на жилетката. Вечер сред твоите длани,
безмълвно сърце.
Ударения
ВЕЧЕР
В тво́ите дла́ни, безмъ́лвно сърце́, та́зи ве́чер отда́вам.
С мо́рна похо́дка трамва́ят към за́лезен за́пад
гъ́вкава ши́я в дъга́ не възна́ся с печа́лно упо́рство.
Сво́йта уста́ под дъга́та фене́р белосне́жно озъ́бва.
Ве́чер – нако́нтил се фра́нт в не-небре́жно изма́чкана ша́пка –
бро́ди лени́во сама́ по прити́хналите тротоа́ри,
ля́тото, ся́каш безце́нен часо́вник е, ти́хо тикта́ка
през стро́гия джо́б на жиле́тката. Ве́чер сред тво́ите дла́ни,
безмъ́лвно сърце́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Большаков
ВЕЧЕР
Ю. А. Эгерту
Вечер в ладони тебе отдаю я, безмолвное сердце.
Шагом усталых трамвай на пылающий запад
Гибкую шею дуги не возносит с печальным упорством.
Рты дуговых фонарей белоснежно оскалили зубы.
Вечер – изысканный франт в не небрежно помятой панаме
Бродит лениво один по притихшим тревожно панелям,
Лето, как тонкий брегет, у него тихо тикает в строгом
Кармане жилета. Я отдаю тебе вечер в ладони,
Безмолвное сердце.
1914 г.
---------------
Руският поет и писател Константин Болшаков (Константин Аристархович Большаков) е роден на 14/26 май 1895 г. в Москва. Пише стихове от 14-годишна възраст, първата си поетична книга издава на 16-годишна възраст. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1913 г.), завършва Николаевското кавалерийско училище (1916 г.). Воюва в редовете на Червената армия (от 1918 г.), в края на Гражданската война е военен комендант на Севастопол. Поетичният му натюрел се свързва с литературните течения егофутуризъм и кубофутуризъм. Публикува поезия в списания и алманаси като „Новый журнал для всех”, „Новый сатирикон”, „Мир женщины”, „Дохлая луна”, „Весеннее контрагентство муз”, „Московские мастера”, „Пета”, „Второй сборник Центрифуги”, „Крематорий здравомыслия” и др. Приет е за член на Съюза на съветските писатели. Автор е на стихосбирките „Мозаика” (1911 г.), „Le futur” (1913 г.), „Сердце в перчатке” (1913 г.), „Поэма событий” (1916 г.), „Королева мод” (1916 г.), „Солнце на излете” (1916 г.), на книгите с повести и романи „Судьба случайностей” (1927 г.), „Путь прокаженных” (1927 г.), „Сгоночь” (1927 г.), „Голый факт” (1927 г.), „Собрание сочинений Большакова” (1928 г.), „Бегство пленных, или История страданий и гибели поручика Тенгинского пехотного полка Михаила Лермонтова” (1929 г.), „Маршал сто пятого дня” (приживе е издадена само първата част на трилогията – „Построение фаланги”, 1936 г.) и др. През септември 1937 г. е арестуван с обвинения за антидържавни изказвания и на 21 април 1938 г. е разстрелян. През 1956 г. е реабилитиран посмъртно.